Служба за тестване на бързи газови бойлери за домакинство

Изпитване на бързи газови бойлери за домакинство – Оценка на безопасността, ефективността и дълготрайността за българския пазар

Като акредитирана лаборатория по ISO/IEC 17025, ние предлагаме специализирани услуги за тестване и проверка на бързи газови бойлери за домакинство, предназначени за българския пазар. Тези уреди са широко разпространени в жилищни сгради, офиси и търговски обекти за осигуряване на топла вода. Тяхната безопасност, ефективност и надеждност са от критично значение за крайните потребители, предвид използването на природен газ или пропан-бутан като гориво. Нашите изпитвателни протоколи обхващат проверка на горене, херметичност, термична ефективност, електрическа безопасност, механична якост, шумови характеристики и съответствие с екологичните норми. Всички методи са съобразени с изискванията на БДС EN 26 (Газови уреди за производство на топла вода), БДС EN 483, БДС EN 437, БДС EN 60335-1 и БДС EN 60335-2-102. Докладите ни се признават от българските регулаторни органи – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА), Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и производителите и вносителите на газови уреди в България.

Видове газови бойлери и компоненти, които изпитваме

Нашата лаборатория обхваща широка гама от бързи газови бойлери с различни мощности и конструктивни характеристики. Типични обекти на изпитване включват:

Бойлери със запалителен пламък (пилотен) и електронно запалване – с отворена и закрита горивна камера
Атмосферни газови бойлери (с естествена тяга) – с отворена горивна камера и отвеждане на димните газове чрез комин
Герметизирани газови бойлери (с принудителна тяга, турбо) – с коаксиален димоотвод и вграден вентилатор
Бойлери с модулация на мощността – за прецизно регулиране на температурата на водата
Кондензационни газови бойлери – с висока енергийна ефективност ( > 90 %)
Бойлери за пропан-бутан (втечнен газ) – със специални дюзи и настройки за бутилков газ
Газови бойлери с ниско съдържание на NOx – за намалено замърсяване на въздуха
Водонагреватели с комбинирани системи за управление и безопасност

Изпитване на херметичност и безопасност на газовите връзки

Тест за херметичност на газовите връзки – БДС EN 26 / ISO 23553 / БДС EN 437 – Бойлерът се подава под налягане с въздух или инертен газ до 15 kPa. След 5-минутно задържане се отчита спадът на налягането, като допустимият спад е ≤ 0,5 kPa. Извършва се и тест с манометър и сапунен разтвор за откриване на микротечове по всички газови съединения – входни и изходни тръби, дюзи, регулатори и уплътнения. За българските условия се изисква абсолютна херметичност – без видими мехурчета при 15 kPa.
Изпитване на хидравличната система – теч на вода при налягане – Водният кръг се напълва с вода и се натоварва до 1,5× работното налягане (обикновено 1,0-1,2 MPa) за 10 минути. Проверява се за течове в топлообменника, връзките и уплътненията. Дори минимално запояване или капка вода се класифицира като несъответствие.
Изпитване на прекъсване на газоснабдяването – При загасване на пламъка (симулирано чрез спиране на газта или отнемане на пламъка) се измерва времето за спиране на газовия клапан чрез термодвойката за контрол на пламъка. За българските стандарти времето за изключване трябва да бъде ≤ 10 секунди, за да се предотврати изтичане на негорял газ в помещението.
Тест за обратен натиск в димоотвода – За бойлери с естествена тяга се проверява дали при наличие на обратен натиск (вятър, запушен комин) автоматиката спира подаването на газ. Това се симулира чрез създаване на налягане до 10 Pa в димоотвода.

Термична ефективност и мощност – определяне на полезното действие

Топлинна мощност – определяне на дебита и температурата на водата (БДС EN 26) – Бойлерът се включва на пълна мощност, като се измерва дебитът на водата (l/min) и температурната разлика (Δt) между входящата и изходящата вода. Топлинната мощност се изчислява по формулата: P = Q × Δt × cp, където cp е специфичният топлинен капацитет на водата. Отчита се отклонението на реалната мощност от номиналната (посочена от производителя). За българския пазар се допуска отклонение ≤ ±10 %.
Коефициент на полезно действие (КПД) – пряк и косвен метод – Измерва се количеството газ, изгорено за единица време, и се сравнява с топлината, предадена на водата. За атмосферни бойлери се изисква КПД ≥ 84 %, а за кондензационни – ≥ 96 %. Отчита се също така топлинната загуба през стените на корпуса.
Термична ефективност при частично натоварване (модулация) – За бойлери с модулация се измерва КПД при 30 %, 50 % и 70 % от номиналната мощност. Кондензационните бойлери трябва да поддържат КПД над 90 % дори при частично натоварване.
Определяне на топлинните загуби в покой (режим на готовност) – Измерва се количеството енергия, загубено за 24 часа при включен бойлер без вода („студен старт“). За българските условия се изисква загуба < 2 kWh/24h.
Стабилност на температурата на водата – тест за колебания – При внезапна промяна на дебита (симулиране на отваряне и затваряне на кранове) се измерва времето за възстановяване на зададената температура. За българските стандарти се допуска колебание ≤ ±3 °C и време за стабилизиране ≤ 30 секунди.

Емисии на вредни газове – измерване на CO, CO₂ и NOx

Анализ на димните газове – БДС EN 483 / EN 297 / БДС EN 26 – С помощта на калибриран газоанализатор се измерва концентрацията на CO, CO₂, O₂ и NOx в отработените газове. Пробата се взема от димоотвода при стационарен режим на работа. За българския пазар допустимата концентрация на CO е ≤ 200 ppm (за атмосферни бойлери) и ≤ 100 ppm (за кондензационни). Превишаването на тези граници води до бракуване на уреда.
Коефициент на излишък на въздух (λ) – изчислява се от концентрацията на CO₂ и O₂ – Оптималният λ за газовите бойлери е между 1,2 и 1,5. При λ < 1,2 се получава непълно изгаряне (висок CO); при λ > 1,5 намалява КПД.
Измерване на емисиите на NOx – БДС EN 483 / EN 26 – За бойлери с ниско съдържание на NOx (< 40 mg/kWh) се извършва специално измерване с хемолуминесцентен анализатор. За българските градове с високо замърсяване, като София и Пловдив, се изисква клас NOx ≤ 50 mg/kWh (съгласно европейските екологични норми).
Тест за задимяване (опаковане на дима) – визуална оценка – Проверява се дали от димоотвода излиза видим дим (прах или сажди), което би показало непълно изгаряне или замърсяване на топлообменника.

Електрическа безопасност и управление – защита на потребителя

Изпитване на електрическа изолация – БДС EN 60335-1 / БДС EN 60335-2-102 – Измерва се съпротивлението на изолацията между захранващите проводници и корпуса (при 500 V DC). Минималната стойност е ≥ 1 MΩ. Провежда се и тест за диелектрична якост (1 500 V AC за 1 минута), като не се допуска пробив.
Тест на заземителната проводимост (непрекъснатост на заземителния проводник) – Измерва се съпротивлението между заземителния контакт на щепсела и корпуса на бойлера. Съпротивлението трябва да бъде ≤ 0,5 Ω.
Защита от прегряване – проверка на термостата и предпазния клапан – С помощта на регулируем нагревател се повишава температурата на водата, докато термостатът не изключи бойлера. Проверява се дали предпазният клапан се отваря при налягане, надвишаващо 1,3× номиналното работно налягане.
Тест за електромагнитна съвместимост (ЕМС) – БДС EN 55014-1 / EN 55014-2 – Измерват се генерираните радиосмущения (проводни и излъчвани) от запалителната система, вентилатора и електронното управление. Уредът трябва да отговаря на границите за домакински уреди (клас B).

Акустични характеристики – измерване на шумовото налягане

Измерване на шума – БДС EN ISO 3744 / БДС EN 60704-1 – С помощта на звукомер (клас точност 1) се измерва нивото на звуково налягане (dB(A)) на разстояние 1 m от бойлера. За българските жилищни сгради се изисква шум ≤ 55 dB(A) за атмосферни бойлери и ≤ 50 dB(A) за кондензационни (с вграден вентилатор).
Шум по време на запалване и работа – Отчитат се пиковите стойности на шума при запалване и при работа на пълна мощност. За българските условия се допускат пикове до 65 dB(A) за кратко време.
Вибрационни характеристики (при бойлери с вентилатор) – С акселерометър се измерват вибрациите на корпуса. Прекомерните вибрации могат да доведат до разхлабване на връзките и до повреда. Допустимата вибрация е < 0,5 mm/s (RMS).

Механична якост и устойчивост – проверка на корпуса и вътрешните компоненти

Тест за устойчивост на корпуса – натиск и удар (БДС EN 26 / IEC 60068-2-75) – Корпусът се подлага на статичен натиск (250 N върху площ 100×100 mm) и на ударна проба (енергия 0,5 J) в точките, които биха могли да бъдат ударени при транспортиране или монтаж. При тези изпитвания не се допускат пукнатини, деформации или отваряне на корпуса.
Тест на топлообменника – хидравличен натиск и термичен удар – Топлообменникът се подлага на цикъл на нагряване (до 85 °C) и бързо охлаждане (до 15 °C) в продължение на 100 цикъла, като се проверява за поява на пукнатини или течове.
Устойчивост на корозия на вътрешните части (неподвижни и подвижни) – Проверява се покритието на медните тръби и алуминиевите ребра за наличие на корозия след изпитване в солена камера (24 часа при 35 °C). За българските крайбрежни райони се изисква по-висока устойчивост – до 48 часа без корозия.
Изпитване на гъвкавост на водните връзки – огъване (за бойлери с гъвкави маркучи) – Маркучите се подлагат на 1 000 цикъла на огъване (ъгъл 180°) при налягане 0,5 MPa. След това се проверява за течове и пукнатини.

Специфични изпитвания за кондензационни бойлери

pH на кондензата и неутрализация – Измерва се киселинността на кондензната вода (pH). За българските канализационни системи се изисква pH ≥ 5,5, което се постига чрез вграден неутрализатор (калциев карбонат). Проверява се също ефективността на неутрализатора след дълъг период на работа.
Устойчивост на кондензата към корозия – вътрешни компоненти – След 100 часа работа с кондензиране се проверяват топлообменникът и вътрешните тръби за корозионни увреждания.
Ефективност на кондензацията при различни температури на връщащата вода – Измерва се КПД при 30 °C, 40 °C и 50 °C връщаща вода, за да се оцени реалната ефективност в българските отоплителни системи.

Маркировка, инструкции и документация – съответствие с българските изисквания

Проверка на маркировката – БДС EN 26 / наредби на ДАМТН – Проверява се наличието на необходимите обозначения: номинална мощност, вид газ, налягане, заводски номер, година на производство, сертификационни знаци (CE, BDS, и др.). Липсата на задължителни обозначения се счита за несъответствие.
Инструкции за монтаж и експлоатация на български език – Проверява се наличието на пълни инструкции за употреба, монтаж, поддръжка и безопасност на български език, съгласно изискванията на българското законодателство.
Енергиен етикет – клас на ефективност – Изчислява се енергийният клас (A, B, C, D) на базата на КПД и загубите в покой. За българския пазар се препоръчват бойлери с клас A (КПД ≥ 90 %) за намаляване на разходите за енергия.

Приемане на докладите и съответствие с българските и европейски стандарти

Всички горепосочени изпитвания се провеждат съгласно нашата акредитация ISO/IEC 17025. Нашите окончателни доклади включват пълно описание на бойлера (марка, модел, тип, мощност, вид газ, категория), подробни резултати от всички изпитвания – херметичност, КПД, емисии, електрическа безопасност, шум, механична якост, фотографски доказателства от изпитванията (за течове, деформации, корозия) и ясно заключение за съответствие или несъответствие с изискванията на БДС EN 26, БДС EN 60335-1 и БДС EN 483. Предлагаме и двуезични версии на докладите (български/английски) за улеснение при международни доставки и сертификация. Докладите ни се признават от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), от производители, вносители и монтажни фирми в България, както и от контролните органи по енергийна ефективност.